Бакалавър по маркетинг и реклама, магистър по туризъм и реторика, търсач по душа и астролог по призвание, като дете нямах търпение да порасна, за да стана космонавт и с кучето ми да кръстосваме галактики.

После установих, че Земята е извънмерно магнетична сама по себе си. Отложих проекта Космос и близнашкото ми любопитство ме забърка в неуморни пътешествия, които животът ми даде възможност да предприема. Неповторими залези в пустинята, солени изгреви в океана, изгубени в превода приключения, горещи точки на планетата, улична храна с непроизносими имена и хора с разнородни идеали. Където и да се намирах, едно нещо оставаше винаги същото – нощното небе, което всяка вечер ми напомняше, че проектът Космонавт ме чака.

След време кучето ми остаря, омръзна му да ме чака и само пое към небето. Понякога се улавям да гледам нагоре с усещането, че чувам безгрижния му лай от някоя вечно зелена, космическа поляна.

Аз пък пораснах и разбрах, че мога да преодолявам гравитацията и да пътешествам из Слънчевата система чрез астрологията. С практиката установих, че Човекът е пресечната точка между Материята и Космоса. Разбрах и защо великани като Хипократ, Карл Густав Юнг и Айнщайн активно са ползвали инструментариума на астрологията.

По това време работех в туристическа агенция, пишех бакалавърска теза по Астрология към Московската Астрологична Академия и родих първото си дете. От корпоративното темпо и безгрижното любопитство към живота, фокусът ми се измести в дълбокото, заземяващо и трансформиращо предизвикателство да бъда родител. Беше идеалният момент да забавя ритъма и да се отдам на неща, които искат търпение.

В синхрон с това, от астроцентър Урания (официалният филиал на Московската Астрологична Академия) ме поканиха да стана асистент в катедрата по астрология. Това беше моментът, в който усетих как бъдещето поглежда в очите миналото. Реших да се разделя с любимия ми забързан, близнашки и изискващ цялото ми внимание корпоративен свят. И така започнах да „пиша“ втория том на моя живот и от ученик постепенно преминах в зоната на учител. Моите ментори и водачи в търсенето на самата мен- Антоанета Георгиева и Кристина Иванова ми дадоха безценната възможност да разгърна потенциала си и след като свърших работата си като асистент, станах част от преподавателския екип на Академията.

Мечтата ми да стана космонавт се осъществи по неочакван и възможно най-благоприятен начин. Станах професионален астролог, родих второто си дете, преподавах на студенти, консултирах хора с реални казуси, изследвах се през другите и оглеждайки се в тях, научих много за себе си и света.

Понякога вечер, щом заспят децата и настане тишина си мисля, че ми липсват пътешествията. Само след миг се улавям как гледам звездите и се усмихвам вътрешно, защото приключенецът в мен твърди, че моите пътувания продължават. Само инструментът е различен.