21 юни 2020 г. – ключов ден от годината, изпълнен с астрологични събития, случващи се много рядко в един и същ момент, а именно новолуние в Рак в деня на лятното слънцестоене и частично слънчево затъмнение.

В деня, в който Слънцето и Луната са вплетени в прегръдка имаме силата нашите намерения да бъдат посяти като семена в нашето подсъзнание и намерения за случващото се месец напред. Пишем желания, оформяме краткосрочни цели, фокусираме нашата вътрешна сила и я отправяме като материализация навън към вселената. Зодиакалният знак на Луната в деня на новолунието съвпада със знака на Слънцето и темите, които този зодиакален знак носи в себе си като архетипна сила и свързаност идват на фокус и имат по-голям акцент в случващото се с нас и в света. Темите на зодия Рак са:

♋️ нашата майка

♋️ нашият дом и семейство

♋️ нашите емоционални потребности

♋️ паметта ни за нещата

♋️ нашите емоции и подсъзнание

♋️ емоционална стабилност

♋️ миналото, нашите корени и произход

♋️ нашата родина

♋️ паметта ни за нещата

♋️ началото и краят на процесите в нашия живот

♋️ здраве - храносмилателната система и гърдите: хранопровод, стомах, млечни жлези и гръден кош, „течностите“ в тялото ни

Препоръката е сега да се насочим към тези теми и да разхлабваме конкретните възли, които са се вплели в нашия житейски път и са по тази тематична линия.

А за готовия да скочи в дълбокото, месецът на Рака е благоприятен период да се гмурне в миналото и с опита на възрастен да иде в своето детство- „да обърне света и яхнал пръчка при него да се върне. Пак в юмруче ръждив петак да скрие, пак с кучето да вдигне олелия, пак с пипер да поръси филия от хляба чер...“ Да вдиша отдавна забравен аромат, да чуе как звънти спонтанния му смях и да оближе солта на гневните си сълзи.
Да притихне и да седне пред и без това неотразяващите го възрастни, които се карат за „глупости“. Глупости, след които нищо вкъщи вече не е същото. Глупости, след които вътре в теб се чува звукът от едно леко пропукване, което започва тихо да пъпли и да разплита нишките на безгрижието ти. Малкото пропукване расте и се превръща в празнина. Празнината се настанява в тялото и остава там задълго като сянка.

А ти порастваш и когато си мислиш, че си успял да я запълниш, сянката изниква (от неизречена отдавна дума, от невинна ситуация, от появата на преди векове вдъхнат аромат). Без предупреждение, внезапна като вятър сянката те връща там, където света около теб се разпада, а ти събираш парчетата и ги сглобяваш, но нито едно от тях не пасва на мястото си.

Ако искаш върни се там приятелю. Там, където детето в теб стои на ръба на разрухата. Седни на този ръб и гледай с него. С очите на дете и с опита на възрастен. Прегърни го и му кажи, че всичко може и да се разпада, но причините не са в него. Че светът е дружелюбно място. Че ще мине време, ще порасне и когато вече нещата зависят от него, сам ще бъде архитект на мирогледа си. И единственото условие, което трябва да спази тогава, полагайки своя фундамент в живота е, че грешката е съставна част на самия живот и трудностите, през които са минавали нашите близки в детството ни не са наша отговорност като възрастни. Че животът е прекрасен и ни чака да направим своите избори, свободни от тежестта на миналите грешки, които не са наши.

Ако ти се играе тази игра, месецът на Рака е подходящ да се върнеш в детството си. Да пиеш от кладенеца на наивността, да го смесиш с елексира на опита и да осъществиш срещата на живота си: когато детето хваща за ръка възрастния и така продължавате пътешествието, познато ни под името „живот“. Никога не е късно да имаш щастливо детство и да вдъхновиш изгубения възрастен. Защото след месеца на Рака идва този Лъва, когато ще имаш възможност да разбереш дали се радваш. А има ли по-благоприятен водач в това приключение от детето в теб? "...Пак с кучето да вдигна олелия, пак с пипер да поръся филия от хляба чер...“

Защото както е казал Бен Фурман, никога не е късно да имаме щастливо детство.