Преди няколко лета, всъщност наесен, на вратата ми почука приятел. Държеше овошка, бузите му бяха румени и в очите му блещукаше детство. Бързо ме убеди да скачам в кецовете и да го последвам, щял да ме чака в двора на кооперацията. Засади я тази овошка и въпреки, че нищо не разбирам бях сигурна, че го направи безупречно. Историята е дълга и интересна, но сега искам да ви разкажа само края й. Той седеше в тревата, свиваше си бавно тютюн и чувах как си мисли, че е крайно време да я пребори и тази зависимост към никотина. Питах го:

• Какво е това дърво?" Запали си бавно цигарата, вдиша докрай, усмихна се и каза:
• Чакай, Мира, грижи се за него и ще разбереш. Търпението е добротедел, която се усвоява с практика и наблюдения". Познавам го добре и разбрах, че наистина ще трябва да чакам. Минаха две години. Овошката стана дърво. Дървото цъфна. Даде плод. Праскова. Много истории се завъртяха около цветовете на тази праскова, но мисълта ми е за търпението. Докато чаках и наблюдавах, прасковата ме научи на разни неща за земята, червеите, пчелите, водата, мен, децата и още, и още. И се оказа, че за да осъзная какво се случва тук и сега, трябва да изчакам историята да се развие докрай. Иде май приятели. Месецът на Телеца. Той усвоява и съхранява живота. Природата наоколо ни демонстрира резултатите от търпеливата и трансформираща зима. Ако пренесем идеята към заобикалящия ни свят в настоящето, няма по-подходящ момент от тук и сега да усвоим и съхраним живота без страх и очаквания. Здрав разум се развива в луди времена. Устойчивост се добива в състояние на изтощение. Опит се събира извън зоната на комфорт. Заключения се правят след като дървото роди плода си. Живеем във времена, в които не е особено актуално да сме щастливи, а да преминем пълноценно през процеса на търсене. Търсене на вътрешен център, който да ни запознае с нас самите. Нека си дадем това време, приятели, тук и сега, в тези интересни времена.